Търсене:
Защо не бива да се премълчава домашното насилие
Съпротивата може да провокира насилника за по-решителни действия Съпротивата може да провокира насилника за по-решителни действия

Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

  • Мислите, че тя/той е прекалено мил/а, за да е насилник. И вероятно тя/той е такава(в), когато не ви наранява, но това не означава, че не сте нараняван/а. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
     
  • Смятате, че вината е ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да попита: „Какво толкова направи, че я/го предизвика да хвърли чиния по теб?” Отговорът на този въпрос е: Нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!
     
  • Смятате, че ако не сте наранен/а физически, значи не сте жертва на насилие. Когато приятелката/партньорът ви хвърли чиния в стаята и тя не ви удари, вярвате, че тя/той просто ви замеря, без да иска да ви нарани. Всъщност, ако тя/той започне да хвърля или чупи, това е домашно насилие.
     
  • Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие, би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. Тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
     
  • Казвате си, че тя/той ще се поправи и ще стане по-добра(ър). Това става, когато сте осъзнал/а, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да ви нарани веднъж, тя/той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.
     
  • Преди всичко разберете, че вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако вие понасяте нейното(вото) унижение мълчаливо и покорно, то вашето търпение може още повече да я/го раздразни и да укрепи чувството й/му, че всичко й/му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилни(ч)ка. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.
     
  • Ако насилието във вашето семейство съществува отдавна и насилничката(ът) вече е свикнал/а с вашата покорност, съпротивата може само да я/го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че нейната “вещ” се е изправила срещу нея. В такава ситуация, преди всичко, си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал/а над вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от своя насилник. И дори ако сте финансово зависим/а от него - решете кое ви харесва повече: да бъдете материално осигурен/а, но да ви унижават или ви е време да станете самостоятелна и силна личност.
Дата: 09.11.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Антре | Комшулук | Защо не бива да се премълчава домашното насилие
© 2000-2017 Udoma.com. Всички права запазени.