Търсене:
Домати - ботаническа характеристика
Доматена нива в Източна Тракия Доматена нива в Източна Тракия

Доматите (lусореrsiсоn Тоuг) са зеленчуков вид, който спада към сем. картофови (Solanaceae). Те се отглеждат за месестите плодове като едногодишна култура, но в райони, където въздушната и почвената температура не спадат под 0° С, може да се отглеждат и като многогодишни. Кореновата система е много добре развита. Разположението и степента на развитието й се определят от сортовите особености, начина на отглеждане и обработките. Основната част от кореновите разклонения са разположени в еднометровия горен край на почвата, но не са малко случаите, когато някои от разклоненията достигат до 1,5 м дълбочина. Когато доматите се отглеждат от разсад, кореновата система е разположена по-плитко, поради премахването на централния корен или неговото закържавяване след засаждане на разсада. Всяка част от стъблото е способна да развие допълнителни корени, поради което заровената част се покрива със сравнително' нежни коренови власинки.

Стъблото на доматите може да завършва с връх, който непрекъснато нараства или с лист, или със съцветие. Сортове, чиито върхове на централното стъбло нарастват непрекъснато, са обособени в индетермннантна, а другите - в детерминантна група. В основата на листните дръжки се образуват разклонения. При индетерминантните сортове техният брой е различен и обикновено е голям, а при детерминантите се развиват добре от 3 до 5 разклонения от пазвите на ниско разположените листа. По-високо стоящите разклонения са по-къси или въобще не се развиват. Поради стремежа, при някои производствени направления, да се произвеждат по-едри плодове, крито дружно да узряват, разклоненията се премахват. Стъблото е един от многото важни признаци, по които се различават сортовете.

Листата може да бъдат обикновени или от картофени тип в зависимост от повърхността и големината на листните дялове.
Листните дялове са целокрайни, с еднократно, двукратно или многократно назъбена периферия. Всеки лист се състои от еднакви или различни по големина листни дялове. Особеностите на листата се използуват като важен апробационен (сортов) признак.

Съцветието може да бъде просто (без разклонения), сложно (с много разклонения) и междинно (с две разклонения). Съцветията се образуват предимно по междувъзлията на стъблото и съвсем малко до основата на листните дръжки. Цветовете са прикрепени чрез къси дръжки с коленца за оста или разклонението на съцветието. Съществуват сортове, които нямат коленца на дръжките и плодовете се откъсват винаги без дръжка при беритбата. Цветовете биват нормални - с 5-6 цветни части и ненормални, когато броят на цветните части е по-голям или някоя част липсва. Венечните листа и тичинките са сраснали и при отстраняване се отделят заедно.

Плодникът е горен с две и повече гнезда (камери). По-големият брой камери е свързан с наръбването на плодовете. Поради това, че сортовете образуват едновременно по няколко типа съцветия, този признак трудно може да се използува при апробацията. Плодовете са сочна ягода. При зреенето са оцветени от млечнозелено до тъмнозелено. Понякога зелените плодове имат по-тъмен пръстен около дръжчената ямичка, а при някои и слабо изразен антоцианов цвят. При узряването плодовете придобиват червен, розов, жълт или портокалов цвят, с различна интензивност. Масата на плодовете е в твърде широки граници от 10 до 200 и повече грама. Плодовете са със семена или без семена (партено-карпни). Те са важен апробационен признак.

Семената са плоско закръглени или с триъгълна форма, с белезникавокремаво или кафяво оцветяване, без или с власинки. При правилно съхраняване запазват кълняемостта си 5-6 години.

Източник: Въло Пежгорски
Дата: 16.02.2002 г.
Всичко за дома
1 мнение

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Вила | Градина | Цветя | Домати - ботаническа характеристика
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.