Търсене:
Овощни дървета

Почти през цялата година овощните дървета ни даряват с различни плодове. Първи ни съблазняват сочните череши, а до късна есен и дори през зимата се радваме на ароматните круши и ябълки. Отглеждането на овощните дървета изисква добро познаване на биологичните особености на различните растителни видове и овладяване на техники за размножаването и поддържането им. Днес тези въпроси се решават от селскостопанската наука овощарство, но начални знания за овощните дървета съществуват в дълбока древност. Сведенията за възникване на култивираните форми на плодовите растения са оскъдни. Най-вероятно това е станало по различни начини. В близост до мястото на живеене на човек засаждал семена на плодове, които харесвал. От тях за по-нататъшно размножаване той подбирал семена на растения, които давали най-вкусни плодове. Насекомите извършвали кръстосано опрашване между отглежданите растения и сродни видове, в резултат на което се получавали растения с ценни качества. И отново човек подбирал от най-плодоносните и с най-вкусни плодове растения. Предполага се, че 4 хиляди г.пр.н.е. е поставено началото на системно засаждане и култивиране на овощни дървета като ябълка, круша, слива, череша и кайсия. В Месопотамия например овощни дървета засаждали в парковете и градините около селищата и дворците.

Плодовете на овощните дървета обикновено са сочни, повече или по-малко сладки, ароматни, същински или лъжливи плодове, съплодия и т.н. Общото за тези части на растенията е това, че те може да се ядат сурови или да се преработват във вид на консерви, сокове, компоти, мармалади, желета и др. Плодовете съдържат редица ценни за човека вещества. Освежаващото им действие се дължи на високото им водно съдържание, което е в граници от 42 до 92% от свежото тегло. В състава на плодовете има и разтворими във водата плодови киселини като ябълчната и лимонената (0,2-2%); различни количества за отделните видове минерални соли, въглехидрати, витамини и др. Значението на плодовете като храна се дължи най-вече на съчетанието на тези вещества.

Според вида на плодовата част, заради която се отглеждат, овощните дървета се делят на семкови, костилкови и орехоплодни видове. Най-често отглежданите семкови овощни дървета в нашата страна са ябълка, круша и дюля. Широко разпространени представители на костилковите овощни дървета са слива, праскова, кайсия, череша, вишня и бадем, а на орехоплодните - орех, лешник и кестен.

Малка овощна градина може да се направи в двора или извънградското жилище. В краен случай овощно дърво може да се засади дори в зелената площ край блока. Обикновено се започва с подготовка на мястото - ненужните храсти и стари дървета се изкореняват, а почвата се почиства от камъни и плевели. След това се изкопават ямки за засаждане с приблизителни размери 80х80 см и с дълбочина около 60 см. Изкопаната почва се размесва внимателна с 8-10 кг добре угнил оборски тор, около 50 гр суперфосфат и 40 гр калиев сулфат. За нашата страна най-добре е засаждането на овощното дърво да става през есента - в края на октомври, преди да са настъпили зимните студове. Обикновено работят двама души - единият придържа дръвчето, а другият запълва ямката. След това почвата внимателно се отъпква, а около посаденото дърво се прави венче от пръст, в който се поставя сламест говежди тор, и накрая се полива с 1-2 кофи вода. Ако мястото е ветровито, дръвчето може да се привърже към кол. При засаждането на дръвчетата между тях трябва да се остави достатъчно място така, че след години те да не се засенчват и да не си пречат.

Преди ежегодно да започнат да раждат плодове, овощните дървета изискват много грижи: редовно поливане, наторяване, прекопаване на почвата в околостъблените кръгове и т.н. Освен това е необходимо да се оформи здрава, симетрична и добре обраснала с плододаваща дървесина корона, отделните клони на която да са най-пълно огрени от слънцето. Различават се няколко вида корони - подобрена етажна, чашовидна, свободнорастящ вретеновиден храст, палмена с наклонени клони и др. Формирането на короната се постига чрез резитба, при която се премахват цели клони и клонки. Резитбата на овощните дървета е истинско изкуство и е крайно индивидуална за всеки вид, сорт и подложка. Затова в началото е най-добре да се използват съветите и помощта на напреднали любители овощари. При повече търпение, упорство и грижи е възможно дори една малка овощна градина да дава плодове от ранна пролет да късна есен, а младият природолюбител да бъде независим от "капризите" на магазините и пазара.

Дата: 11.06.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Вила | Градина | Цветя | Овощни дървета
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.