Търсене:
Кратка история на градинската ягода
Градинската ягода е получена след дълга селекция на европейски и американски видове Градинската ягода е получена след дълга селекция на европейски и американски видове

Ягодите не са обикновен плод. В тях природата е вложила свой особен замисъл, някакъв недоизказан смисъл, с който поети, писатели и художници обичат да украсяват своите творби, при това без напълно да го разгадават. За тях ягодата е често търсен символ, с който обличат някои свои специални настроения и чувства. В нея има едновременно нежност, романтика, носталгия и копнеж. Когато думите не могат достатъчно точно и силно да изразят тези душевни състояния, на помощ идва образът било като "Поляната с дивите ягоди" на Бергман или като Strawberry hills forever на Битълс. За разлика от хората на изкуството психолозите са по-прями. Те казват направо: "Ако обичате ягоди, значи сте весел и гостоприемен човек, сговорчив и елегантен, харесвате красивите неща, не се ядосвате за дреболии, но вероятно сте ревнив, при това често без причина."

Големият "Речник на символите" от Жан Шевалие и Ален Геербрант хвърля малко повече светлина върху митологията на този забележителен плод. Според индианците от племето ужибве от шата Онтарио, когато човек умре, душата му се запътва към страната на мъртвите и там първо стига до една огромна ягода. Ако душата на мъртвия вкуси от този плод, тя ще забрави света на живите и ще и бъде невъзможно някога да се върне към живота. Ако откаже да докосне ягодата, ще запази някакви шансове да се върне на земята. Същата символика в гръцката митология носи Персефона - дъщерята на Зевс и Деметра, която Хадес отвел в подземното царство. Тя не могла да се върне на земята, защото вече била изяла няколко зърна от нар между сенките на мъртвите.

Подтекстът в двата мита е ясен - мъртвите не могат да ядат от храната на живите.

Добре познатата едроплодна градинска ягода Fragaria от семейство Розоцветни (Rosaceae) е резултат от срещата между два свята - Европа и Америка. Нейната история е кратка, но твърде интересна. В основата на голямото ягодово семейство стои европейската Горска ягода (Fragaria vesca), както и още два диворастящи европейски вида - Плюскавица и Мискетова ягода. От Америка произхождат други два много важни едроплодни вида - чилската (Fr. Chiloensis) и виржинската ягода (Fr. Virginiana). Чрез продължилата близо три века селекция са получени известните днес над 2000 сорта.

В Европа горската ягода е позната още от древността (Овидий и Вергилий я споменават с най-нежни чувства), но началото на нейното култивиране било поставено през 1368 г., когато френският кралски градинар Жак Дюбоа засадил първите 12 000 корена в градината на двореца Лувър, където били отглеждани по-скоро като декоративно растение, а не заради вкусовите им качества. През средновековието ягодови плодове и цветове често се срещат като орнамент в ръкописните книги заедно с други цветя. През XVI век културната ягода вече била добре позната в градините на Франция и Италия, а малко по-късно и в Германия, Холандия и Русия. До средата на XVIII век се отглеждали предимно разновидности на Горската ягода. През 1624 г. във Франция е пренесена Вирджинската ягода, а пет години по-късно този дар от Америка прониква и в Англия.

Нова епоха в европейското ягодово дело настъпва след 1714 г., когато френският морски офицер Амадео Фрезие пренесъл от Чили пет корена от т.нар. Чилска ягода. Едва тогава Франция истински оценила вкуса на този плод и в знак на признателност го нарекла с името на морския офицер (fraisier, фр. - ягода). Така във века на Просвещението в Европа били налице всички условия, за да започне селекцията на градинските ягоди. Прави впечатление, че този процес изградил около тях подчертано аристократичен ореол. Много известни от миналото сортове носят благородни и царствени имена като "Кралица Луиза", "Крал Алберт Саксонски", "Графиня Ерикар дьо Тюри", "Августова царица" и пр. Имената им звучат като нежно откровение от градинар, който не е успял да стане поет или кинорежисьор. Популярният френски сорт "Мадам Муто" е познат и като "Генерал Фелдмаршал фон Хинденбург" - знак за германо-френско съперничество не само в културата и политиката, но и в градината.

Известен политически подтекст се долява и във факта, че комбинацията от ягоди, захар и сметана през XIX век в някои области на Франция е наричана "Троен съюз".

Обичаят, когато се говори за ягоди, всъщност да се мисли за нещо друго, днес е съхранен в интернет. Твърде много сайтове с това име нямат нищо общо с кулинарията и градинарството, а са ориентирани към музика, изкуство, окултни теми и дори към поправка на велосипеди. Изглежда онова, което сближава техните автори е копнежът по свободата, търсенето на някаква разрушена вътрешна хармония, която стеснително зачервената в края на май и началото на юни градинска ягода неизвестно как, но по някакъв си неин начин символизира не само на трапезата, но и в живота.

Източник: Въло Пежгорски
Дата: 05.09.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Вила | Храсти | Ягода | Кратка история на градинската ягода
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.