Търсене:
Да разтеглим локумите, да разклатим желетата

Законите на модата са неведоми. Въпросът какво ще се носи, слуша или яде през следващия месец е мистерия. Понякога има обяснения за новите мании, в други случаи - никакви. И ето че сега, в края на годината, се появиха две нови - по-точно припомнени кулинарни мании. За едната си има ясна причина, за другата - абсолютно никаква. Единственото, които със сигурност може да предвидим, е че те ще влязат и в следващата година.

Едната история започва още преди триста години. Тогава живял султан Абдул Хамид. Не бил блестящ управник, бил консервативен и религиозен човек и ненавиждал войната. По негово време империята не само не процъфтяла, но даже и подписала доста унизителен за нея договор, в който Турция предоставя на Русия правото да поддържа военноморски флот на Черно море.

Султанът си имал и други грижи - дрязгите в харема му не преставали и той много се тормозел от това. И ако от война не разбирал, поназнайвал доста неща за жените.

Той дълго мислел как да осигури мир и щастие сред четирите си съпруги и още стотици любовници в харема на двореца Топкапъ и го осенила приказна идея. Заповядал на най-добрите сладкари в империята да измайсторят такъв сладкиш, който да стопи всеки повей на недоволство и безпокойство сред жените. И така майсторите вложили цялото си въображение и умение, но само един стигнал върха и създал сладкиша, за който мечтаел Абдул Хамид. Днес той е голямата гордост на Турция, позната по цял свят. Локумът.

На Али Хаджи Бекир, така се казвал честитият сладкар, му дошло гениалното хрумване да направи нещо меко и дъвчащо, като смесил вода, захар, царевично брашно, лимон, лимонтузу и розова вода. Великите неща са прости, знаем, така и в рецептата на турския майстор. Той нагорещил водата, лимона и захарта, след което ги прибавил към съд, в който имало брашно, вода и лимонтузу. Оставил всичко това да къкри на бавен огън за час, после прибавил няколко капки розова вода и оставил сместа да се охлади. После поръсил пудра захар и нарязал на хапки. В този миг на света се появил рахат локума, което означава утеха, наслада за гърлото.

Хаджи Бекир веднага бил обявен за главния готвач на сарая, а локумът заел своето място завинаги в популярните представи за Ориента. През 1777 майсторът сладкар открил малка сладкарница, която се предавала от поколение на поколение, и днес все още съществува и е една от забележителностите на Истанбул. Още тогава локумът се превърнал в истински хит на Запад. Във викторианска Англия започнал да с продава под името Turkish delight и търговската марка си останала като име на великия десерт.

Това, разбира се, е легендата, истината е, че локумът е много по-древен деликатес, който буквално тези дни предизвика бум. Причината е в истерията около премиерата на поредното фентъзи - този път по "Хрониките на Нарния" на К. С. Луис - "Лъвът, Вещицата и Дрешникът". Действието се развива във вълшебна страна, скована от лед, под игото на Бялата вещица. Коварницата освен това примамва героя с локум и той се пристрастява към него. Някои критици смятат, че това е метафората на К.С. Луис за един от смъртните грехове - лакомията. Други - че това всъщност е библейското грехопадение и отхапването на ябълката.

Важното е, че това е символът на изкушението - какво по-вярно определение за локума? В момента фактът, че продажбите му в Англия са скочили с 200 процента, се обяснява като ефектът на Нарния.

И ако тук манията е напълно обяснима, за другия кулинарен хит няма никакво обяснение. Въпреки това по всичко личи, че желатинът отново ще се разклати на кулинарната сцена. През 50-те желирали всичко, което подлежи на желиране. През 80-те няма нежелирана сьомга или пастет. Желето придавало празнична аура на ястията и отговаряло на стила и вкуса на 80-те години - важното било да има блясък и лъскавина. Това е времето на истинска желемания. После вкусът се сменил, заедно с това изчезнало и желето. Още по-насетне настъпва и голямата криза за желатина с болестта луда крава, която отпрати желетата в пълно забвение. Никой не може да каже защо, но от известно време в кулинарните издания то отново взе да си пробива път.

Желето наистина е един чуден продукт - в него няма нито калории, нито захари, нито мазнини, нито вкус. А когато е майсторски приготвено, няма да ви остане нищо друго освен да потръпнете. Като желе.

Източник: Янка Карчева
Дата: 02.06.2004 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Кухня | Кулинария | Тайни | Да разтеглим локумите, да разклатим желетата
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.