Търсене:
Забравената песен на огъня
Пред един двор стоварваха въглища, когато се зададоха малките от детската градина. Наловени за палтенцата, те се извръщаха и теглеха назад, вперили очи в лъскавата купчина. В своя петгодишен живот не бяха виждали такова нещо. Какво ли е то?
- Черни камъни! - разреши загадката един малчуган и по редицата се понесе неговото обяснение.
Градските деца не знаят какво е жив огън от борова клонка, как свисти той, как се нахвърля жадно върху засмолените иглички и ги ломи. Не знаят как пламъкът огъва в прегръдката си тънките клончета, като вихрушка ги помита и ги погва през комина, после внезапно утихва, потрепвайки задъхано върху мигащите, зачервени от плач очи на шишарките. Не знаят децата и за кроткия пламък на дъбовата цепеница. Спокойната му, галеща обич няма нищо общо с неистовата страст на неговия побратим към боровата клонка. Ами бучката въглища, събрала в обгарящ пламък вековната енергия от принудителната си каторжна тъмнина? Как да повярват децата, че в черния вкаменен отломък живее скритият пулс на стара гора, учестеният, горещ дъх на тропическо буйство, на зелена влага и слънчева щедрост?
Това, което познават децата от времето на асфалта, е нафтовият триглав змей, вентилаторната жега на калорифера и пустинната сухота на чугунения радиатор. Топлина, безименна и безизворна, дошла кой знае откъде от две дупки на контакта, от тежката, мазна течност, от прашните ребра под прозореца. Не знаят те какво е утринен мраз, когато дядо трака кофи и лопати, шумоли с вестници, щрака клечки кибрит и кехлибарен дъх на смолиста бòрина плъзва из стаята. Пухти дядо и мърмори край печката, после хлопва вратичката и се изправя, коленете му пропукват, изтупва ръце и ги протяга над лумналия огън. Плаха топлина набъбва в разбудените детски клепачи и тя има свой извор огнецът в печката. И има свое име тази топлина дом, баба и дядо.
А когато вечер мама внесе отвън замръзналото пране и по столовете и масата насядат вдървено призраците на ризи, пижами и детски жилетки, като омагьосано хоро те простират ръце към топлината да им вдъхне живот. В съня ти попива тази снежна, синкава, малко мъглива миризма на замръз, с вкус на ледена висулка, която смучеш тайно. След нощната влага, щом заранта някой дръпне плътните завеси, ти се сгушваш под завивките, защото със зимната белота отвън сякаш нахлува студ. Тогава плъпва в кръвта онова далечно, праисторическо и власто обожание на огъня, което живее у всеки от нас.
Само градските деца от края на ХХ век не знаят как вечер след пързалката душата на някогашната пернишка печка играе по варосания таван, червенее по бузите, радва премръзналите пръсти, разпуща свитите плещи и влива в гърдите нещо странно и близко като недосънуван сън, като завърнала се песен. А друга вечер мъждука като сърчице на горско пиле и цигара да припалиш, и люта чушка да опърлиш за армеевата чорба, и нов огън да захванеш на комшии да дадеш жив въглен за изстиналото огнище. Защото пламъци много, а светлината е една. И топлината. А светлина от светлик се разгаря, топлина от топлото сили сбира... Чак после главните потъват в мисли и тъмнеят в късната нощ. И всяко въгленче заспива един животец от живота на голямата природа.
...Децата виждат как през дървената портичка, запъната в преспа сняг, минава ребром старец с олющена кофа. Цяла сутрин ще примъква въглищата по тясната пъртина през двора, докато навън остане само тъмно петно, огризало белотата на снега. В квартала е останала само тази къщичка като гъбка сред високата панелна гора.
- Защо са тия камъни, дядо?
- Това са въглища, деца!
Младата учителка се връща да им разкаже за огъня. Пискюлчетата на всички шапчици замръзват, ослушвайки се. Порастват с още едно пламъче на знанието, трепкащо в очите им.
Източник: Диана Димих
Дата: 14.12.2003 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Хол | Свободно време | Пресата | Забравената песен на огъня
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.