Търсене:
Живот с примка на врата или защо да (не) носим вратовръзка
Вратовръзката на райета е предпочитана от консервативните хора Вратовръзката на райета е предпочитана от консервативните хора

За почти петвековната си история вратовръзката, този моден аксесоар, претърпява доста метаморфози

В днешно време вратовръзката дотолкова се е превърнала в неразделна част от деловия гардероб на съвремения мъж, че присъствието й минава почти незабелязано за околните. Е, освен ако не е в прекалено ярки цветове или с предизвикателни шарки. В същото време липсата на вратовръзка на важна бизнес среща веднага ще се набие на очи и може да бъде възприета като нарушение на етикета, правилата за дрескод или дори завоалирана обида.

В съвременната мода този аксесоар е не само атрибут на официалния костюм. Актуалният младежки стил позволява вратовръзката да се носи практически навсякъде. Единственото условие е тя да пасва цветово и да се съчетава умело с останалите детайли на тоалета. Например, ако мъжът си сложи лежерна или закачлива вратовръзка в комплект с дънки и по-спортно сако, това ще се приеме като нещо обичайно и няма да предизвика въпроси или коментари от околните.

Не всички ценят тази "примка" за врата като елемент, който може да подчертае индивидуалността на човека и да го накара да изпъкне сред общата сива маса. Много хора не отдават голямо, а понякога и никакво значение на вратовръзката и дори изтъкват като предимство, че абсолютно никога не я използват като детайл в тоалета си. Битува мнение, че подобни индивиди просто се страхуват или не умеят да избират този аксесоар и да се грижат за него. Да не говорим за факта, че оформянето на възела затруднява почти всички, колкото пъти да са го правили преди. Някои производители влагат схеми за оформянето на вратовръзката като бонус в кутията. Съществуват и модели, напълно улесняващи притежателите им - просто се закопчават отзад на врата.

Думата вратовръзка произхожда от немската Halstuch, което означава кърпа за врата. Такава са носили знатни особи още в древен Египет, а по-късно - и римските легионери. След победата над еничарите на турския султан през 1635 г. доблестни хърватски воини пристигат в Париж, където биват представени на крал Луи XIV, известен като ценител на модата. Офицерите са с ярки копринени кърпи на врата - стара народна традиция. На френския монарх това му харесва и веднага решава и той да си върже такава и дори горещо препоръчва на останалите да направят същото...

Новата мода доста бързо прекосява Ла Манша и само някакви си 150 години по-късно нито един, уважаващ себе си английски джентълмен, не си позволява да излезе навън, без да си е сложил кърпа на врата - понякога с най-различна форма и разцветка.

В средата на XIX век свободно висящите краища на този аксесоар вдъхновяват моделиерите за създаването на вратовръзка, доближаваща се до съвременния й вариант. И колкото по-сдържан и изчистен става мъжкият костюм, толкова повече внимание се обръща на детайла, който служи за украса в горната част на тялото.

В началото на XIX век за връзването на вратовръзки се изписват огромни трактати, появява се цяла наука посветена на боравенето с този моден аксесоар. Материите, най-често използвани за ушиването на кърпи за врата, са копринени, атлазени, дантелени и дори вълнени. Да се върже "ала Байрон", означава да се остави широк свободен възел. "Трагичната" е вратовръзката с черен цвят - атрибут на траурното или униформеното облекло. Карираните са наричани "Уолтър Скот". Белите се слагат по празници или за балове, тържествени вечери или други по-специални случаи, носят се само с фрак или смокинг, но в никакъв случай - със сако.

С времето се създават и нов тип вратовръзки, като по-интересна е историята на появата на "регата". Смята се, че един млад спортист, бързайки, разрязва кърпата си за врата, прави илик и й зашива копче отзад, за да не си губи времето да я връзва наново, когато се наложи. Новият модел се приема възторжено от голяма част от мъжете, които харесват този моден аксесоар, но изпитват трудности при оформянето на правилен възел. В днешно време вратовръзки тип "регата" се използват най-вече като част от униформеното облекло при пилотите, корабните капитани, военните и др.

За цялата си, почти петвековна история, този моден аксесоар претърпява доста метаморфози. Само през XX век дизайнът на вратовръзките се променя няколко пъти. През 60-те с голяма популярност се ползват тесни кожени и плетени модели. Широки (до 13 см), цветни и с различни ярки шарки се търсят в началото на 70-те. Според правилата широчината на вратовръзката (днес за модерно и пропорционално се приема тя да е от 7 до 8.9 см, най-добре - 8.2 см) трябва да хармонира с размерите на яката на ризата. Допустимата дължина е до горното копче на панталона.

Традиционно вратовръзките се правят от два вида материи: жакард и коприна. Съвременните технологии позволяват на дизайнерите да не се ограничава полетът на тяхната фантазия, а да създават и най-безумните на пръв поглед идеи, смесвайки няколко разцветки едновременно.

Промените при вратовръзките са пряко свързани с развитието на световните модни тенденции. Във време на глобалната криза те са доста изчистени, премахнати са дребните детайли и ярките шарки. Ако преди близо 3 години мъжете с удоволствие носеха вратовръзки с разнообразни цветчета и влакчета, а по-отчаяните предпочитаха с Мики Маус днес са актуални съвсем други рисунки. В съвременното мъжко облекло се наблюдава определен баланс - ако официалният костюм е в приглушено-сдържани тонове, това означава, че аксесоарите могат да са по-разчупени - и цветово, и откъм детайли. Рисунката и структурата на ризата, сакото или панталона трябва изцяло да съответстват като стил на вратовръзката.

Класическото правило гласи при избора й най-напред да се съобразявате с цветовата гама на тоалета. Най-трудно е постигането на симбиоза в контрастите при вратовръзката и костюма. Ако например обличате тъмносиньо сако и риза с цвета на небето, без притеснение може да сложите жълта или оранжева вратовръзка. И това няма да изглежда вулгарно, защото контрастът между студеното и топлото ще създаде уникална хармония. Самата природа често ни подсказва правилната цветова гама - спомнете си колко са красиви главите на червения мак на фона на зеленото поле или как изпъква жълтото слънце на яркосиньото небе... Никого не смущава подобно контрастно съчетание, нали? Така е и в модата - трябва само цветовите нюанси да са осъзнато подбрани и разумно комбинирани.

Семплите вратовръзки с обикновена рисунка днес не доминират, но и не се изключват изцяло. Трикът е в едноцветните модели с голяма рисунка в долната част. Например при плътно закопчано сако се вижда само възелът, но ако искате да впечатлите някого, ще покажете вратовръзката си в цялата й прелест с оригинална фигурка на животинче или чудна китара.

Един от най-важните критерии при избора на вратовръзка е не толкова нейният цвят, колкото вкусът на мъжа, който ще я носи по различни поводи. Всеки може да направи собствени изводи за притежателя на класическия раиран модел и за този, който най-често си слага "любимата" - с десен, имитиращ петна от пица...

Отношението на съвременните мъже към вратовръзката е различно. Някои я ценят за възможността да подчертаят индивидуалността си, други я смятат за неизбежно зло, трети я наричат "примка" и се опитват да се отърват от нея при първия удобен случай. Така или иначе, вратовръзката се е превърнала в символ на социалния статус на човека, който я носи. Дори и да не владее до съвършенство всичките 85 различни начина на връзването й само с 9 прости движения...

Източник: Альона Нейкова
Дата: 20.11.2009 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Спалня | Облекло | Бельо | Живот с примка на врата или защо да (не) носим вратовръзка
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.