Търсене:
Инсектариум

Къщичка за насекоми

Насекомите на нашата планета са вездесъщи - срещат се в полярните ледници и в горещите пустини, в мрачните пещери и по слънчевите поляни, по високите планини и сред подпочвените пластове. За разлика от гръбначните животни вместо скелет те имат външна обвивка, която често приема вид на твърда, но гъвкава броня. Крачетата и устният им апарат са се превърнали в инструменти, които правят насекомите изкусни занаятчии. Те са ловки зидари, копачи, миньори. Умеят да смучат, да режат, да дълбаят. Произвеждат коприна, мед, восък, хоросан, лепила. И накрая крилете им са естествени гоблени, а броните им имат най-причудлива форма. Преди възрастните да се появят на бял свят, яйцата им претърпяват сложни промени и превръщания. Насекомите издават звуци и отделят ароматни вещества, с помощта на които общуват и разменят информация. За да изследват по-добре особеностите в начина им на живот, учените и природолюбителите ги отглеждат в специални клетки, наречени инсектариуми (от "инсекте", което на гръцки означава насекомо).

Всъщност инсектариум е къщичка за насекоми. В нея се създаван условия, които наподобяват естествената среда на живот на насекомите. Инсектариумът обикновено се изработва от плътен картон, шперплат или друг подходящ материал. Има форма на паралелепипед. Две от стените най-често се остъкляват, а на другите и върху покрива се поставя мрежа. За по-лесно почистване подът на инсектариума е подвижен. Обикновено се прави от дърво и в средата има отвор, в който се поставят цветя и растения. Под отворите се поставя съд с вода. В този вид инсектариуми могат да се отглеждат възрастни насекоми, ларви и гъсеници, които живеят на открито.

За ларви и насекоми, които живеят в почвата или дървеници, са необходими друг вид инсектариуми. В стъклен цилиндричен съд се поставя по-малък цилиндър от дърво, по повърхността та който са забити гвоздеи. Процепът, който остава между стъкления съд и вътрешния цилиндър, се запълва с пръст, глина или дървени стърготини. Заедно с пръстта или стърготините се поставя храна. Капакът на инсектариумът е снабден с мрежа.

Всеки вид насекоми изисква определени условия за отглеждане и специфична храна. В инсектариум се отглеждат скакалци, например разпространеният у нас зелен скакалец. Той може да бъде хранен с мрежесто сакче или дори с ръка. За да се обзаведе напълно жилището му, в инсектариума се поставят клончета и стъбла от растението, на което е заловен. Всеки втори ден тревата се напръсква с вода, от капките на която скакалецът пие. Той обича топлината и затова при застудяване жилището му трябва да се нагрява със слаба по мощност електрическа крушка. В инсектариума се засажда трева, която се полива. Ако скакалецът се отглежда по-продължително време, женската снася яйцата си в почвата. Там те презимуват, а през пролетта се появяват ларвите на скакалеца.

В инсектариум може да се отглежда и поповото прасе, първият чифт крака на което приличат на лопати, с които то дълбае проходи в земята. Най-подходящото място за него е висок тесен стъклен съд, покрит отгоре с мрежа. В природата поповото прасе обикновено живее на влажни места и тресавища и затова пръстта, в която прави ходове, трябва често да се навлажнява. Храната му се сервира в чинийка, а менюто му е корени, семена, покълнали житни растения, малки червейчета. В домашни условия могат да се отглеждат само възрастни насекоми.

В къщи може да живее и богомолката. Името й идва от дългите предни крачета с характерна форма, пригодени за улавяне на плячката. Когато не ловува, богомолката ги държи прибрани, като че ли се "моли". Среща се обикновено по храсти и треви. Жилището и трябва да бъде поставено на добре осветено място. Отглежда се в проветриви мрежести инсектариуми, в които са засадени тревисти растения. Богомолката е хищник и се храни с мухи, скакалци, щурци, гъсеници и малки парченца месо. Тя се отглежда сама, защото проявява канибализъм. При размножаване в продължение на няколко дни женската богомолка трябва да се храни добре и чак след това при нея се поставя мъжкият. След копулацията мъжката и женската богомолка се разделят. Женската снася повече от 100 яйца, свързани с пенообразна обвивка. Яйцата се държат отделно на топло в кутийка, застлана с тревичка, и от тях след няколко седмици се излюпват малки богомолки, които се отглеждат на тънки клонки и тревички. Хранят се с мравки, комари, мушици и други дребни насекоми. Когато линеят в инсектариума трябва да бъде влажно. Обикновено богомолката живее от половин до една година .

Малка част от многобройната група на бръмбарите може да се отглежда продължително в инсектариум. Най-подходящи от бръмбарите у нас са хищните бръмбари рогачи, които живеят под камъни, снопове на полето, в шумата. Ловят се през май или юни в капан, приготвен от дълбока консервена кутия, на дъното на която сте поставили парченца месо.

Подът на инсектариума се постила с глина или торф, в един от ъглите се поставя възглавничка от мъх, плоски камъни, кора от дърво (дъб, бреза) и сухи листа. Слагат се и две дъсчици с размери 15х15 см, разделени една от друга на 0,5 см с малки гредички. В образуваната ниша бръмбарите си правят скривалища от листа, тревички, малки клончета. От време на време вътрешността на инсектариума се напръсква с вода. Хранят се с дъждовни червеи, мухи, късчета варено яйце или месо. Бръмбарите се отглеждат по няколко, но обикновено от един и същ вид.

Гъсениците на много видове пеперуди, намерени при екскурзии след природата, може да се отглеждат в мрежести инсектариуми. В тях се засаждат или потапят растения, върху които са намерени гъсениците. Те линеят няколко пъти, преди да достигнат неподвижния стадий какавида. През този период в инсектариума трябва да бъде влажно и топло. Жилището им се чисти редовно, като се сменят проядените растения и клонки. След време от какавидата излиза пеперуда. Тя скоро изсъхва, тялото й се втвърдява и крилата й се развиват. По този начин в инсектариумите се развиват добре запазени пеперуди подходящи за подготвяне на сбирки.

Летящите пеперуди се отглеждат в мрежести инсектариуми с формата на пирамида, с дължина на страната 1 м, за да могат да летят свободно. Тези клетки се поставят на слънце. Пеперудите се хранят с разтвор от мед, захар и вода. В клетките се поставят и цветовете на някои растения, за да смучат пеперудите от тях нектар.

В домашна обстановка може да се направи дори мравуняк, за да се наблюдава сложният обществен живот на тези дребни насекоми. За мравуняк може да послужи сандъче с размери 40х20х5 см. Капакът се отстранява и сандъчето се напълва с каша от гипс. Преди да изсъхне, с дебела тел в него се издълбават проходи, тунелчета и коридори, които имитират жилището на мравките в природата. На места коридорчетата се разширяват в преддверия, правят се две големи помещения, едното от които е трапезарията на мравките, а другото е помещение за отпадъци. Тези две помещения са свързани с повърхността със стъклени тръбички, през които мравунякът се проветрява и се сипва храната. Върху повърхността на мравуняка се издълбава вдлъбнатина за вода. След като гипсът засъхне, предната стена се покрива плътно със стъкло което прилепва върху гипса.Отвън стъклото се покрива с тъмна хартия, която се сваля само в момента на наблюдаване. Отворите за проветрение и храна се завързват с тензух, за да не избягат мравките. В помещението за отпадъци се поставя малко пясък и сухи борови иглички. В мравуняка се заселват една мравка царица и 20 работнички от един мравуняк. Мравките не са претенциозни към храната - ядат почти всичко. Дава им се навлажнена захар, сироп, месо, жълтък от сварено яйце. След като мравките наредят новото си жилище, могат да се проследят особеностите на живота им. Мравката царица се отличава от останалите мравки с по-големите си размери. Задълженията й са да снася яйца. Ларвите на мравките са напълно безпомощни червейчета - нямат очи, крака и да много нежни. В мравуняка живеят още мравки работнички и мравки войници, които са по-едри. Мравките войници, освен да отбраняват мравуняка, вършат някои по-трудни задачи - пренасяне на богата, но тежка плячка и клончета.

Важно условие за успешното отглеждане на насекоми е поддържането на висока хигиена в инсектариума. За обитателите му също трябва да се полагат грижи, като внимателно се наблюдават промените, които настъпват с тях. По този начин инсектариумите дават възможност на природолюбителите да се запознаят с биологичните особености на отглежданите насекоми, което е значително по-трудно осъществимо в естествени условия.

Дата: 09.01.2002 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Любимци | Зайчето | Инсектариум
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.