Търсене:
Кончето-джудже е скъпо като екзотичен бонсай

Ако обичане конете, но не разполагате с необходимите условия за отглеждане на расов жребец, вземете си конче с размерите на куче. Не става дума за пони, защото понито в апартамент е доста абсурдно зрелище. Просто си изберете конче от миниатюрната порода Фалабела, която през последните години завоюва все по-голяма популярност сред любителите на домашните животни.

Наречени така по името на аржентинския фермер, който се заел с тяхното развъждане преди повече от век, тези мини кончета често се бъркат с най-дребното пони - шотландското. Конете на Фалабела обаче са отделна, при това доста рядка порода. Техният ръст не надвишава 60-68 см, като се срещат и животни с височина 38-45 см. За разлика от понитата, те са съвършено пропорционално сложени, както и обикновените високи коне, а теглото им се колебае от 20 до 60 кг. Уникалната особеност на тези гривести джуджета е, че всяко следващо поколение е по-дребно от предишното. Нещо повече, при кръстосване на жребец Фалебела с кобила от обикновена порода, тяхното потомство е с размерите на бащата. Разбира се, при това кръстосване се използва изкуствено осеменяване.

Кончетата Фалабела са много изящни, имат тънки крака и малки копитца.

Те приличат на коне от арабска порода, но на практика са тяхно умалено копие: сякаш разглеждате обикновени коне с обърнат наопаки бинокъл. Естествено, язденето на тези кончета е практически невъзможно. Само най-силните от тях са в състояние да издържат на гърба си малко дете. Но те могат с лекота да теглят малка каручка с един възрастен или с няколко деца.

Съществуват различни версии за произхода на малките кончета. Според една от тях, в далечни времена земно свлачище затворило изхода на дълбок каньон и табун обикновени коне попаднал в капана. Единствената достъпна храна на тези коне били местните кактуси. В резултат от липсата на пълноценна храна от поколение на поколение конете ставали все по-малки и малки, не настъпили и генетични промени. Смята се, че тези коне били открити от семейството на фермера Фалабела, което ги измъкнало от каньона и започнало да ги отглежда в своето ранчо.

Друга хипотеза гласи, че индианците кайяки пазят тайната за отглеждането на миниатюрни кончета, а вождът на племето я предал на Фалабела. Това обаче противоречи на войнствената природа на индианците по тези места и техния стремеж да развъждат бойни коне, а не „играчки".

Друга легенда разказва, че миниатюрните коне били открити в тайнствена долина в Андите, където всички животни и растения били съвсем дребни и необикновени.

Съгласно още една хипотеза, един от предците на съвременното семейство Фалебела изпратил веднъж няколко чистокръвни коне в безплодна и незащитена от вятъра част на Патагония, а след това забравил за тях. Едва след много години внуците Фалабела си спомнили разказа на своя дядо за конете и се отправили да ги търсят. Те открили само много дребни животни, които единствени оцелели, намирайки си убежище и храна в ниските храсталаци.

Най-правдоподобната легенда разказва, че семейството на Фалабела наело на работа няколко японци, които се изхитрили да намалят размерите на конете. Известно е, че японците от векове умеят да създават миниатюрни дръвчета отглеждайки ги малки саксийки и подрязвайки корените им. Възможно е те да са пренесли това изкуство - бонсай, и при конете. Те обрязвали копитата и слагали малки подкови.

Като че ли най-правдоподобен е разказът на самия Джулио Сезар Фалабела. През XIX в. в различни райони на Чили и Аржентина съществували чергарски индиански племена, които испанците не успели да покорят. Индианците ненавиждали белите завоеватели и водели постоянно войни със заселниците. От време на време извършвали набези в ранчото, което подлагали на опожаряване, убивали и взимали хора в плен, откарвали и едрия рогат добитък. Един от ранните заселници, непрестанно воюващ с индианците, бил ирландецът Нютън. На реката, преминаваща през неговата земя, близо до дома му имало брод, където често идвали коне на водопой. Понякога те били оседлани или впрегнати в каруци, а кървавите следи по тях говорили за индианските нападения. Веднъж на водопой дошъл малък кон, който силно се различавал от своите събратя, но имал пропорционално тяло. Нютън бил очарован от дребния жребец, решил да го остави в ранчото си и да получи потомство от него, което по-късно дал като зестра на дъщеря си - бъдещата съпруга на Фалабела. Така била поставена основата на миниатюрната порода Фалабела, но така и не се разбрало откъде дошло кончето, което станало родоначалник на породата.

Породата Фалабела събира кръвта на много породи. Срещат се и най-различни окраски, включително и петнисти. Слуховете за необикновените коне постепенно се разпространили по целия свят. Но Фалабела не бил склонен да продава своите легендарни коне. Когато продавал жребчета, той винаги преди това ги кастрирал. Дори семейството на американския президент Джон Кенеди, очаровано от миниатюрните създания, успяло да се сдобие само с едно конче. Все пак, Фалабела не успял да попречи на разпространението на кончетата по света. Заслугата за това е на английският лорд Джон Фишер и неговата съпруга лейди Розамунда. В своето имение Килверстон, намиращо се в графство Норфолк, те основали резерват, където събирали редки животни, заплашени от изчезване.

В резултат на неколкократни посещения, в ранчото на Фалабела, лорд Фишер успял да убеди своя домакин да му продаде четири жребеца и няколко кобили, за да създаде конезавод за тази порода, първият в Европа. Това станало през 1977 г. В продължение на 15 години аристократичното английско семейство Фишер успешно развъждало миниатюрните кончета, които били многократно демонстрирани по време на изложби и шоу представления.

През 1991 г. те решили да затворят своя знаменит резерват и да продадат кончетата в Холандия. Така започнало разпространението на тези удивителни създания в континентална Европа.

Поради това, че все още са твърде редки, кончетата Фалабела струват доста скъпо. Въпреки това, днес те имат сравнително широко разпространение в цял свят, наброявайки 1000 екземпляра. Особено голям е техният брой в САЩ. В щата Вашингтон всяка есен клубът на любителите на мини кончетата организира международни изложби.

Кончетата-джуджета са родени скачачи. Те с лекота и с огромно удоволствие преодоляват различни препятствия и се надпреварват по пресечена местност. Грижите за тези животни се различават малко от грижите за големите чистокръвни коне. Джуджетата се нуждаят от допълнително отопляване, тъй като техните предци са свикнали към по-сухия и горещ климат на Аржентина.

Конете Фалабела се отличават с добър характер и са много сговорчиви. Тези чудесни домашни любимци лесно се дресират и са изключително нежни с човека, на когото доставят голяма наслада.

Източник: Евгения Добрева
Дата: 20.09.2003 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Любимци | Зайчето | Кончето-джудже е скъпо като екзотичен бонсай
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.