Търсене:
Вълкодав се грижи за котка
Атос видя Миледи на вилата Атос видя Миледи на вилата
Животните спяха само заедно, като Миледи се криеше в топлия гръб на Атос Животните спяха само заедно, като Миледи се криеше в топлия гръб на Атос

Атос беше вече възпитано куче, когато в живота му влезе голямата любов на име Миледи. До този момент песът живееше сито и спокойно в крайградската къща на любящите си хазяи и се стараеше да забрави времето, когато мръзнаше бездомен по улиците.

В къщата живееше и котаракът Гримо. И въпреки, че отношенията им не бяха враждебни, неговата компания не бе от на-желаните. От всички развлечения, старият котарак най-много обичаше едно - да открадне някое парченце храна от купичката на Атос. Затова кучето зорко бранеше дажбата си от посегателствата на мъркащия лентяй. Истинските удоволствия в живота за него бяха две: ежедневните разходки и летните екскурзии до вилата.

Слабачето от лехата

Именно на вилата Атос видя Миледи за първи път. Бурята, бушувала цяла нощ утихна едва на разсъмване. Кучето излезе на двора и видя две врани да се въртят около градината. Силният му лай ги изплаши. В една от лехите лежеше мокро рошаво котенце и тихо мяучеше. Силите на малкото бяха привършени, докато то се отбраняваше от клюновете на досадните птици и то не реагира на присъствието на кучето. Атос внимателно го подхвана с голямата си уста, пренесе го на терасата, постави го на своята мека постелка, обгърна го нежно с едрите си лапи и започна нежно да го облизва. През целия ден Атос не допусна никого до малкото котенце, а то затоплено от козината му даже не помисляше да напусне сигурното си укритие. Гримо се опита да отблизо да разгледа събрата си, но бе посрещнат от такова страшно ръмжене, че сам не разбра кога се изкатери на покрива. Така Миледи остана да живее на терасата и много скоро изглеждаше не жалко слабаче, а симпатично котенце.

Неразделни

Песът позволяваше всичко на котката: тя дърпаше ушите му, хапеше влажния му нос, играеше си с голямата му опашка, дори ядеше от купичката му. Животните спяха само заедно, като Миледи се криеше в топлия гръб на Атос. А на сутринта започваха игрите. Понякога те ставаха толкова хазартни, че в тях се включваше и мързеливия Гримо. Понякога Миледи успяваше да раздразни стария котарак и моментални се скриваше зад гърба на своя покровител. Гримо предпочиташе да отстъпи. На всички бе ясно, че Атос няма да остави някой да обижда приятелката му.

Дойде есента. Стопаните и цялата компания за дълго ще се върнат в града. За първи път Атос се разделя с вилата без тъга по отминалите летни дни. До рамото му вече стоеше скъпата Миледи.

Източник: в-к Пътешествие бр. 16
Дата: 28.08.2000 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Любимци | Зайчето | Вълкодав се грижи за котка
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.