Търсене:
Слънчева система

Счита се, че Слънчевата система се е формирала преди 4.6 млрд. години, в резултат на гравитационен колапс на слънчевата мъглявина - облак от междузвезден прах, газове и лед. С течение на времето по-голямата част от космическия прах и газ се събрали на едно място под действието на гравитацията и така се е формирало слънцето. От останалата материя - прах, лед и газ, впоследствие се формирали планетите, луните, кометите и астероидите.

Слънчевата система се намира на около 26 000 светлинни години от центъра на нашата галактика - Млечния път, в един от спиралните ръкави, по-близо до ръба на галактиката. Цялата слънчева система се завърта веднъж около центъра на галактиката ни за около 250 милиона години.

Слънчевата система съдържа слънцето, 9 планети, 68 спътници на планетите и голям брой малки тела (комети и астероиди). Съществуват нови спътници на планетите, но те нямат официални имена. Вътрешната част на слънчевата система съдържа планетите Меркурий, Венера, Земята и Марс. Планетите от външната част на системата са Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Между двете части се намира астероиден пояс. Орбитите на планетите са елиптични, с изключение на Меркурий и Плутон, които имат кръгови орбити. Орбитите на всички планети лежат на една плоскост, наречена еклиптика и определяща плоскостта на орбитата на Земята. Еклиптиката е наклонена на 7 градуса към плоскостта на слънчевия екватор. Орбитата на Плутон се отклонява от плоскостта на еклиптиката - на 17 градуса.

Планетите във вътрешната част на слънчевата система са от земен тип (скалисти), и са изградени основно от скали, метали и имат голяма плътност, бавно въртене, нямат пръстени и имат малък на брой сателити. Останалите планети са газови: те са изградени от водород и хелий, които имат малка плътност, бързо въртене около оста си, дълбока атмосфера, пръстени и много спътници. Гигантските газови планети имат повече спътници от скалните планети заради своята голяма маса, която определя и тяхното силно гравитационно поле. А тяхното силно гравитационно поле им позволява да контролират по-голямо пространство около тях.

Големината на слънчевата система е около 40 AU - 40 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Но слънчевият вятър се разпространява на около 5 пъти по-голяма дистанция. Един начин да си представим относителните размери на Слънчевата система е да използваме модел, представящ цялата Слънчева система, умалена един милиард пъти. Тогава Земята ще има диаметър около 1.3 см (колкото гроздово зърно), Луната ще се върти около Земята по орбита на разстояние около 30 см, диаметъра на Слънцето ще е 1.5 м., а разстоянието от Земята до Слънцето - 150 м. Юпитер ще има диаметър 15 см, а разстоянието от него до Слънцето - 750 м. Размерът на Сатурн ще е около 12 см и ще е отдалечен от Слънцето на 1.5 км. Уран и Нептун, с размерите на лимони, съответно ще са на 3 и 4.5 км от Слънцето. Човек в този мащаб ще има размер на атом, а най-близката до нас звезда ще бъде отдалечена на 40 000 км.

Дата: 28.04.2004 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Слънчева система
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.