Търсене:
Слънце

Слънцето е обикновена G2 звезда, една от над стоте милиарда звезди в нашата галактика. Римляните наричат Слънцето Sol, а гърците – Helios.

С диаметър: 1 390 000 км, маса: 1.989е30 кг, температура: 5 800 К (на повърхността) и 15 600 000 K (във вътрешността). Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система. То е 99.8 % от общата маса на системата.

Днес Слънцето се състои от 75 % водород и 25 % хелий. Всичко друго (метали) се равнява на 0.1 %. Но това се променя бавно през времето, тъй като в своята вътрешност Слънцето превръща водорода в хелий. Външните пластове на Слънцето показват различно въртене: на екватора повърхността се завърта един път на всеки 25.4 дни, близо до полюсите това става за 36 дни. Това странно поведение се дължи на факта, че Слънцето не е твърдо тяло като Земята. Подобни ефекти се наблюдават при газовите планети. Това различно въртене се наблюдава доста на вътре в интериора на Слънцето. На повърхността то се върти като твърдо тяло.

Състоянията на слънчевата повърхност са доста екстремни. Температурата е 15.6 млн.К, а налягането е 250 млрд. атмосфери. Газовете на повърхността са с гъстота 150 пъти повече от водата. Енергията на Слънцето се произвежда от ядрени реакции. Всяка секунда около 700 000 000 тона водород се превръщат в 695 000 000 тона хелий и 5 000 000 енергия под формата на гама лъчи. При отдалечаването й от повърхността, енергията е постоянно поглъщана и отдавана при по-ниски и по-ниски температури така, че до времето, когато достига повърхността, тя е главно видима светлина. При последните 20 % от пътя, енергията е носена повече от конвекция, отколкото от радиация. Повърхността на Слънцето, наречена фотосфера, е с температура около 5 800 К.

Слънчевите петна са хладни региони, само 3 800 К. Те могат да бъдат много големи – до 50 000 км. в диаметър. Резултат са от сложно и не много добре разбрано взаимодействие с магнитното поле на Слънцето. Над фотосферата се намира малка част, наречена хромосфера. Доста разредения регион над хромосферата, наречен корона, се разпростира на милиони километри в космоса, но е видна само по време на затъмнение.

Температурите в короната са над 1 000 000 К.

Магнитното поле на Слънцето е много силно и много сложно. Неговата магнитосфера (хелиосфера) се разпростира отвъд Плутон. Освен топлина и светлина, Слънцето излъчва и не толкова гъсти потоци от натоварени (заредени) частици (повечето електрони и протони), известни като слънчев вятър (буря), който се вихри в цялата Слънчева система с около 450 км/сек. В минимума на слънчевия цикъл, в полярните региони вятъра е около 750 км/сек. Съставът му също е различен. В максимума на слънчевия цикъл вятъра се движи със средна скорост. Той оказва влияние върху опашките на кометите и траекториите на космическите кораби.

Активността на Слънцето не е една и съща. В края на XVII век активността на слънчевите петна е била доста ниска. Тогава в Северна Европа е имало доста студен период, наречен Малък Ледников Период. От възникването на Слънчевата система до сега Слънцето е увеличило своята дейност с 40 %. Слънцето е на около 4,5 млрд. години. До сега то е използвало около половината от водорода в своята вътрешност. То ще продължи да действа още около 5 млрд. години, независимо, че яркостта му ще се увеличи почти двойно през това време). Но, ако евентуално то свърши запасите си от водород, това ще доведе до пълно унищожаване на Земята.

Слънцето има спътници. Това са девет планети и много други малки обекти, които обикалят около него.

Дата: 15.07.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Слънце
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.