Търсене:
Венера

Венера е втората планета до Слънцето и шестата по големина. Орбитата й е почти окръжност (за разлика от другите планети) с ексцентрицитет по-малък от 1 %. Тя е с орбита 108 200 000 км от Слънцето, диаметър: 12 103.6 км и маса: 4.869е24 кг.

Венера е богинята на любовта и красотата. Планетата е наречена така може би защото е най-ярката планета, позната на древните. За Венера се е знаело още от праисторически времена. Тя е най-яркият обект на небето след Слънцето и Луната. Като Меркурий, се е смятало, че тя е съставена от две отделни тела: Eosphorus – зорница и Hesperus – вечерница, но гръцките астрономи знаели истината. Наблюденията на фазите на Венера от Галилео са изиграли важна роля за създаването на Хелиоцентричната теория на Коперник за Слънчевата система.

Първият кораб, посетил Венера, е Мariner 2 през 1962 г. Съветският кораб Венера 9 е заснел нейната повърхност.

Въртенето на Венера около оста й е много бавно - 243 земни дни = 1 ден на Венера, който продължава малко повече от нейната година. Периода на въртенето й около оста си и нейната орбита са синхронизирани така, че когато Земята и Венара са най-близо една до друга се вижда винаги една и съща част от нея. Защо това е така - никой не знае. Венера по някога се счита за сестра на Земята. В някои отношения те много си приличат: Венера е съвсем малко по-малка от Земята (95 % от диаметъра на Земята и 80 % от масата й) и двете имат малко кратери, което показва, че повърхностите им са сравнително млади, плътността и химическият им състав е подобен. Заради тези прилики се е смятало, че под гъстите облаци на Венера може би има живот. Но за съжаление по-задълбочено изследване показва, че има значителни разлики между двете планети. Атмосферното налягане на повърхността на Венера е 90 атмосфери (това се равнява на налягането на дълбочина 1 км. в океан на Земята). Състои се предимно от въглероден диоксид. Плътната атмосфера създава условия за температура до 740 К (от 400 до 540 С) – достатъчно горещо, за да разтопи олово. Повърхността на Венера е по-гореща от тази на Меркурий, независимо, че той е два пъти по-близо до Слънцето.

В горните слоеве на атмосферата има много силни ветрове (350 км/ч), а по повърхността й скоростта им не надвишава няколко км/ч. Вероятно на Венера е имало големи количества вода, както на Земята, но е извряла и за това сега е много суха. Релефа й е сравнително равнинен, има няколко обширни падини и 2 по-големи планини. По-голяма част от повърхността й е покрита с потоци от лава. Последните изследвания сочат, че Венера е все още вулканично активна, но само в някои по-горещи точки. По-голямата й част, от геологическа гледна точка, е доста спокойна през последните няколкостотин милиона години. Няма малки кратери, тъй като малките метеорити вероятно изгарят в атмосферата.

Най-старите терени на Венера са на възраст 800 млн. години.

Венера няма магнитно поле, вероятно заради бавното въртене около оста й.

Венера няма спътници и обикновено се вижда с невъоръжено око.

Дата: 18.05.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Венера
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.