Търсене:
Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята. Тя е на орбита 384 400 км от Земята, диаметър 3 476 км и маса 7.35e22 кг.

Римляните я наричали Луна, а гърците – Селена и Артемис. По-ярко от нея свети само Слънцето.

Докато Луната обикаля Земята един път месечно, ъгъла между Луната, Земята и Слънцето се променя. Това се вижда във фазите на Луната.

За първи път Луната е посетена от съветския кораб Луна 2 през 1959 г. Това е единствената планета, върху която е стъпил човешки крак. През 1969 г. за първи път се приземява кораб, а за последен път – 1972 г.

Гравитационните сили между Земята и Луната са причина за някои природни явления на Земята, като приливите и отливите. Въртейки се около Земята, Луната винаги е обърната с една и съща част към нея. Следствие от гравитацията между двете планети е забавянето на въртенето на Земята и увеличаване орбитата на Луната. Това забавяне ще продължи, докато въртенето на Земята съвпадне с периодите на Луната (както при Плутон и Харон).

Луната няма атмосфера, но има доказателства, според които може да има вода под формата на лед в някои дълбоки кратери близо до южния полюс на Луната, който е постоянно в сянка. Кората на Луната има средна дебелина 68 км. От Луната са донесени общо 382 кг скални проби, които са обект на изследване и до днес. Повечето скали на повърхността са на между 4.6 млрд. год. и 3 млрд. год.

Имало е три принципни теории за създаването на Луната:

  1. Луната и Земята са се образували по едно и също време от Слънчевата мъглявина
  2. Луната се е откъснала от Земята
  3. Луната се е формирала някъде другаде и в последствие е прихваната от Земята

Нито една от тези теории не била вярна. Информацията от скалите води до друга, по-вярна теория: Земята се е сблъскала с много голям обект (колкото Марс или повече) и Луната се е образувала от изхвърления материал.

Луната няма глобално магнитно поле, някои от повърхностните скали проявяват остатъчен магнетизъм, сочещ предишно наличие на глобално магнитно поле. Без атмосфера и магнитно поле, повърхността на Луната е изложена на пряка слънчева светлина и на слънчевите бури. Много водородни йони от слънчевите бури са помогнали за образуването на лунния реголит през 4 милиардния живот на Луната. Този лунен водород може някой ден да се използва за ракетно гориво.

Дата: 23.07.2006 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Луна
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.