Търсене:
Нормално геомагнитно поле. Магнитни аномалии.

Геомагнитно поле на Земята

Разгледано цялостно, магнитното поле на Земята може да се уподоби на магнитно поле на еднородно намагнитена сфера. Оста на така намагнитената Земя съвпада с магнитната ос, т.е. с линията, която съединява магнитните полюси. Това теоретично поле на земното кълбо се нарича поле на еднородното намагнитване. То следва да бъде симетрично спрямомагнитната ос. Неговият интезитет в дадена точка омагнитниа повърхнина се означава с Т(0). Това поле се приема за нормално магнитно поле. Действително съществуващото магнитно поле на Земята показва отклонения в една или друга посока от това теоретично поле. Тези отклонения се наричат магнитни аномалии. Според големината на площите, за които се отнасят, аномалиите се подделят на континетални, регионални и локални, като аномалната част на интезитета на полето се означава съответно Т(1), Т(2), Т(3). Интензитетът Т на наблюдаваното поле в дадена точка на Земята може да се счита като геометрична сума от споменатите полета

Т = Т(0) + Т(1) + Т(2) + Т(3)

Континеталните геомагнитни аномалии обхващат огромни области с размер на континенти. Такава аномалия например обхваща Азия и Европа и центърът й е около 43 градуса с.ш. и 105 градуса и.д. (някъде в Монголия).

Регионалните геомагнитни аномалии представляват отклонения от нормалното магнитно поле, заемащи площ с размери десетки или стотици километри, а локалните аномалии и отклонения, заемащи площи с размери до няколко километра. Подразделението на аномалиите на регионални и локални е условно, между тях не съществува ясно разграничение.

Магнитните проучвания за геоложки цели имат за обект регионалните и главно локалните геомагнитни аномалии. При тях от първостепенна важност е намирането на нормалната стойност на полето, а чрез нея на регионалните и локалните аномалии за всяка точка на измерване като разлика между измерената стойност Т и нормалната стойност То на интензитета но полето.

В магнитопроучването за нормална стойност на земното магнитно поле в дадена точка се приема сумата от вектора на еднородното намагнитване и континенталната аномална стойност, т. е. То(0)(1).

На практика изчисляването на нормалната стойност се извършва по данните за абсолютните стойности на елиментите на полето на дадена голяма област с размери на континент. Областта се разделя на равни по големина правоъгълници, например с ширина и дължина по един географски градус. За всяка такава площ чрез усредняване се намира средната стойност на разглеждания елемент на геомагнитното поле, отнесена към дадена точка от нея. По така получените стойности се очертават изолиниите на нормалното поле. Това усредняване може да се извърши и по графически начин върху картата на сумарните стойности на полето чрез изглаждане на изолиниите, при което се премахват локалните и регионалните отклонения, проявени в лъкатушенията на изолиниите.

При геомагнитните проучвания върху малки площи, за да се установят локални аномалии, трябва от измерените стойности на разглеждания елемент на полето да се отстрани регионалната аномалия. В такъв случай за нормално поле се счита сумата To = T(0) + T(1) +T(2) и стойността му за дадения участък трябва да се намери чрез разпространяване на измерванията в Oе редица точки върху по-голяма площ около разглежданата. При разширяването на областта трябва да се съблюдава в нея да се включат площи без локални аномални стойности на геомагнитното поле,т.е. такива, в които се намират слабомагнитните скали.

За теорията на HP България нормалният градиент на съставящата Z на геомагнитното полее изчислен на +6.10 5 Ое на километър в посока юг-север и на 1.10 5 Ое на километър в посока запад-изток за 1949 година.

Източник: Евгени Иванов
Дата: 02.12.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Нормално геомагнитно поле. Магнитни аномалии.
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.