Търсене:
Календар

Система за измерване на продължителни интервали от време се нарича календар

В зависимост от това дали в основата на един календар лежи видимото движение на Луната или Слънцето, той може да бъде лунен или слънчев. Да се създаде прост и удобен календар не е лесно, защото годишната периодичност на сезонните промени, която лежи в основата на слънчевите календари, е практически несъизмерима със синодичния период на Луната. Затова през своята многовековна история човечеството в създало и използвало множество най-различни календарни системи. Повтарянето на лунните фази лежи в основата на лунните календари. Съвременният календар, който се използва у нас и в повечето други страни, е слънчев. Той се нарича григориански календар (или нов стил) и се основава на тропическата година. Средният интервал от време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка при неговото видимо движение по небесната сфера се нарича тропическа година. Тропическата година съдържа 365 денонощия, 5 ч. 48 мин. и 45.98 сек. или приблизително 365.25 денонощия. Това е продължителността на обиколката на Земята около Слънцето.

Основни изисквания при съставянето на един календар:

  • календарът трябва да има цяло число денонощия в годината, понеже не е удобно Новата година да започва всеки път в различен час
  • продължителността трябва да бъде възможно най-близко до продължителността на тропическата година

На това отговарял слънчевия календар, разработен от александрийския астроном Созиген, който бил въведен от Юлий Цезар в цялата римска империя и бил наречен юлиански календар. В него три последователни години имат по 365 денонощия и се наричат прости, а четвъртата има 366 и се нарича високосна. Високосни са тези години, чийто номера се делят без остатък на 4. Така средната продължителност на юлианския календар е 365 денонощия и 6 ч, т.е. 11 мин. повече от тропическата година. Така настъпването на определена дата по този календар изоставало от действителния ход на времето с около 3 денонощия за всеки 400 години. Това изоставане било премахнато с реформата на календара, извършена през XIV век от папа Григорий XIII и календара бил наречен григориански. В него престанали да смятат за високосни следните години 1700, 1800 и 1900, а 1600 и 2000 останали високосни. Това означава че григорианския календар превишава продължителността на тропическата година само с 26 сек. При него разликата от едно денонощие се натрупва едва за около 3000 г. У нас този календар е въведен през 1916 г. До тази година между действащия тогава в страната стар стил и астрономическото време била натрупана разлика от 13 денонощия. Затова датата 31 март 1916 била последвана направо от 14 април. Така била компенсирана разликата.

Смяната в лунните фази била използвана за броене на денонощията най-малко 8-9 хилядолетия пр.н.е. Доказателства за това са изображения на фазите на Луната върху стени. Вярва се, че човекът си е служил с праобраз на лунен календар още преди 30 000 г. Първия календар (т.е. с месеци години денонощия) бил създаден през 4-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия и древен Египет. Там бил използван лунен календар, при който месеците съответствали на синодичния период на Луната. Той съдържал 12 месеца, с по 29 и 30 денонощия, а годината се състояла от 354 денонощия, т.е. с около 11 по-малко от тропическата. За компенсация жреците добавяли веднъж на няколко години 13-ти месец.

Жреците на древен Египет използвали слънчев календар. Той им бил нужен за да предскажат разливите на Нил, които съвпадали с появата на Сириус в лъчите на изгряващото слънце. Календарът им имал 360 денонощия, разпределени по 30 в 12 месеца. Началото на староегипетската година било през юли, а в края на годината били добавяни по 5 денонощия извън стандартните месеци.

Календара на маите, които живеели в съвременно Мексико и Гватемала, съответствал по-добре на тропическата година от григорианския. В него продължителността на календара се различавала от тази на тропическата година само с 20 сек.

Календарът е незаменим в съвременния живот, но дори и в древни времена цивилизациите са се нуждаели от календар и много са се интересували от астрономия. Например древната каменна обсерватория Стоунхендж е била изграждана в продължение на няколко столетия и е заемала 50 % от ресурсите на древната цивилизация.

Дата: 28.06.2005 г.
Всичко за дома
Няма мнения

Изпрати на приятел

Печат
Начало   |   За нас   |   Нов материал   |   Права   |   Реклама   |   Контакт

udoma.com | Детска | Образование | Астрономия | Календар
© 2000-2018 Udoma.com. Всички права запазени.